ПОЗИТИВНИ МИСЛИ

„Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде.“

– Матей 8:13

Понякога, когато заставам зад амвона и преди да говоря, аз спирам и погледът ми изпитва цялата аудитория. Вглеждам се в лицата на хората. Обичам да виждам ведрите усмивки и изражения на очакване, но винаги има няколко, които изглеждат потиснати и обезсърчени. Аз не знам нищо за тях и не искам да ги съдя, но техните лица изглеждат тъжни. Изглеждат така, сякаш са изгубили надежда и не очакват нищо позитивно да се случи и твърде често, те получават именно това, което очакват. Разбирам тези обезсърчени хора; Някога бях една от тях.

Ето един прост факт, който съм научила: Позитивните мисли произвеждат позитивен живот, но негативните мисли водят до негативен живот. Новият Завет разказва историята за един римски стотник, чиито слуга беше болен и стотникът искаше Исус да го изцели. Това не беше нещо необикновено; много искаха Исус да изцели тях или техните любими хора в онези дни. Но този стотник, вместо да помоли Исус да дойде при слугата му, изрази своята увереност, че ако Исус каже само една дума, слугата му би оздравял (вижте Матей 8:8). Исус се почуди на вярата му и изпрати Словото Си да изцели слугата. Позитивното мислене и вяра на слугата доведоха до положителни резултати. Той очакваше изцеление и точно това се случи.

Твърде често, ние викаме към Исус да ни изцели, да се погрижи за нашите финанси или да ни освободи от проблеми, но не очакваме напълно да се случат добри неща. Ние позволяваме на мислите си да се фокусират върху негативните аспекти. Съмнение и неверие воюват срещу нашите умове и ограбват вярата ни, ако позволим това.

Както писах в моята книга „Бойното поле на ума“, преди много години аз бях извънредно негативна личност. Отнасях се така като казвах, че ако имам две поредни позитивни мисли, умът ми би получил спазъм. Това е преувеличение, разбира се, но виждах себе си по този начин. Живеех със същата философия, която имат другите хора: Ако не очакваме нищо добро да се случи, ние няма да бъдем разочаровани, когато не се случи.

Можех да оправдая моето негативно отношение, разказвайки на всички за моите разочарования в живота и имах много такива. Това не бе просто липсата ми на очакване. Беше повече от това. Понеже мислех негативно, аз говорех негативно. Когато хората ми казваха за техните духовни победи, мислех че няма да издържа. Когато хората говореха за тяхната вяра, можех да се усмихна, но вътрешно мислех, че са наивни. Винаги можех да измисля начините, по които плановете щяха да се объркат или хората щяха да ме разочароват.

Бях ли щастлива? Разбира се, че не. Негативно мислещите хора никога не са щастливи. Твърде дълга история е да обяснявам, как се изправих пред тази реалност, но след като осъзнах каква негативна личност бях, извиках към Господ да ми помогне.

Научих, че ако продължавам да изучавам Словото на Бог, можех да отблъсна негативните мисли. Божието Слово е позитивно и привдигащо. Моята отговорност бе да стана този тип вярваща, която почита Бога с нейните мисли, както и с нейните действия и дела.

Аз разбрах угризението, което Давид би трябвало да е чувствал, когато е написал Псалм 51: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си;..“ . . . това е начинът, по който започва. Особено размишлявах върху стих 9: „Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.“ Аз не съм съгрешила по същият начин като Давид, разбира се, но моето негативно мислене и лошо отношение бяха грях. Това не беше просто слабост или лош навик. Когато се концентрирах върху негативното мислене, аз се бунтувах срещу Бог.

Господ имаше милост към мен. Като продължих в Неговото Слово и в молитва, Той ме освободи от крепостта на сатана. Свободата е достъпна за всички нас.

Молитва: Милостиви Боже, благодаря Ти за всяко освобождение в живота ми. Благодаря Ти, че ме освободи от негативното и погрешно мислене. Благодаря Ти, че побеждаваш сатана в тази област на живота ми. Амин.

Превод: Семейство Ганчеви

Служение Васил Петров

www.vasilpetrov.org