“ГОСПОДНОТО слово беше към Йона... и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен. А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА...“ (Йона 1:1-3). Знаем историята. Това е човекът, който се опита да избяга от Бог. Господ каза на Йона да проповядва наказание над града-държава Ниневия, но той, вместо да ги предупреди, избяга. Историята беше потвърдена от Самия Христос. Исус каза: „ Защото както Йонът беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ (Матей 12:40). С други думи, историята на Йона беше действителна, колкото и погребението и възкресението на Христос.Но защо избяга Йона? Защо отказа да се покори на ясното Божие слово? Ние знаем, че той беше благочестив, молещ се човек. В крайна сметка Бог говори ясно на онези, които общуват с Него. А Господ не избира слугите Си невнимателно. Очевидно Той видя нещо в Йона. Бог избра този човек поради дарбите му: силен глас, чувствително за думите на Духа ухо.Ние не знаем какво пророкува Йона в Израел. Той беше съвременник на други пророци по онова време. Така че е ясно, че този човек беше надарен и избран от Бог. Но в този случай Йона избяга от Божия призив. Всъщност, той избяга от Божието присъствие, като спря да комуникира с Господ. Защо? Кое причини толкова безочливото непокорство?Не е ясно какъв промеждутък от време имаше между призива към Йона да говори и решението му да избяга. Може да са били седмици или дори месеци. Още повече, че разстоянието между Ерусалим и Йопия беше около 70 км. Ако Йона пътуваше пеша, той имаше много време да преразгледа мисията си. Едно е сигурно: Йона чуваше как гласа на Святия Дух звънтеше в ушите му през целия път. Святият Дух е небесният преследвач и когато Той ни призове да служим, никога не ни оставя на мира. Няма съмнение, че Йона чу нещо такова: “Спомни си примера с Адам, Йона. Помисли за последиците от непокорството му. Помисли си и за Моисей. Този добър човек говори с Бог очи в очи. Но Господ го смъмри заради само един акт на непокорство, като не му позволи да влезе в Обещаната земя. Помисли си и за Давид – молещ се човек по Божието сърце. Спомни си за ужасните страдания, пред които се изправи той поради непокорството си. Не можеш да не се покориш на Божието Слово и да ти се размине след това. Върни се, Йона.“

Съдбата на цели множества зависеше от покорството на Йона. Но вместо да иде до Ниневия, „ (Йона) слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде... от лицето на ГОСПОДА.“ (Йона 1:3) Аз мисля, че Йона не се покори, понеже не изпитваше праведен страх от Господ Как можа толкова молещ се човек да се отклони от призива си и да изпадне в непокорство? Това започва с непълна представа за Божията природа. На Йона му беше дадено мощно откровение за Божията благодат и милост. Той свидетелства: „Знаех, че Ти си Бог милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото.“ (Йона 4:2). Той имаше същото откровение, което получи Моисей, когато Бог му откри славата Си на планината. Йона заяви, че това откровение беше причината да избяга: „Затова побързах да бягам в Тарсис“ (4:2). С действията си той казваше: „Господи, ти прощаваш толкова лесно на онези, които се покаят. Всеки път, когато произнесеш наказание, Ти преливаш от милост. Знам, че няма да съдиш Ниневия. Веднага след като пророкувам, те ще се покаят, а Ти ще излееш милостта Си над тях.“ Виждате ли проблема с мисленето на Йона? Той има само частично откровение за Божията природа и обвинява Бог в това, че е нежен към греха. Разбира се, Бог е точно това, което Йона описва тук: дълготърпелив, готов да прости, готов да излее изобилие от благодат. Аз благодаря на Бог за това чудесно откровение за природата Му. Това е най-животворната истина, която знам. Обичам да проповядвам милост на Божите хора. Но Библията говори и за святата праведна природа на Бог. „Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда“ (Римляни 1:18). Разбира се, Йона познаваше тази страна от характера на Бог. Как можа да я пренебрегне? Аз вярвам, че Йона не разбираше страха от Бог. Ако считаш Бог само за милостив, ще видиш колко е лесно да не се покоряваш на Словото Му. Ще си мислиш, че Той не счита предупрежденията Си за важни, че не мисли онова, което казва. Мисля си, че това беше причината за непокорството на Йона. Всеки истински слуга трябва да улови откровението за страха от Господ. Нямам предвид страх, предизвикан от хора, който манипулира хората да се покоряват. Говоря за Божественото откровение за Святия страх, както е разкрит в Божието Слово: „Бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло.“ (Притчи 3:7). „Живей в страха от ГОСПОДА цял ден“ (23:17). Този страх трябва да се търси старателно. И трябва да ни бъде вменен от Святия Дух: „Ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от ГОСПОДА и ще намериш Божието познание“ (2:4-5). Както Божията милост, така и страха от Бог дава живот: „В страха от ГОСПОДА има силна увереност“ (14:26). „Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.“ (14:27)

Благословен ден!

Пастор  Васил Петров