1 Йоан 3:1-3 „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.”

Кога човек може да разбере дали е познал Бог и го е приел като Господар за своя живот? Разбира се тогава, когато човек започва да се стреми да живее целенасочено вършейки Божията воля и изчиствайки себе си от всеки грях и заблуда. Много хора точно тук се препъват в пътя си към освещение, а сега ще ви кажа защо. Защото обичат греха и себе си повече от жертвата, която Бог даде на този свят в лицето Исус Христос. Това е самата истина, която всеки може да я види, но далеч по трудно е да я осъзнае. Ще кажа това още един път. Ако не възлюбиш Бог с цялото си сърце с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, ти никога няма да излезеш от грешната природа на този свят и няма да можеш сам да я победиш.

Лука 10:27. А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

Тогава много хора ще кажат, че е невъзможно човек да бъде истински вярващ, свят и чист. Не, това твърдение не е вярно, защото словото ни казва, за човеците, което изглежда невъзможно за Бога е възможно.

Нека се върнем отново в стиховете, които е написал евангелист Иоан. Там има една дума, която аз много обичам, а тя се казва „надежда”. Всеки, който има тази надежда, че един ден ще срещне Господ очи в очи и ще бъде подобен на Него знае за какво и за кого живее днес на тази земя. Такъв човек очиства себе си поради живата надежда, която събужда цялото му естество да търси Господа. Това не е някакво временно увлечение, а истинска надежда за предстоящи събития. Когато говоря за това се сещам за един друг стих, който наистина показва, че надеждата ни не трябва да умира никога. Исус сам издържа смърт на кръст поради надеждата за всичко, което предстоеше да се случи. Апостол Павел ни насърчава да гледаме на Исус като някой който е започнал това велико дело на освещение в нас;

Евреи 12:2. „Като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.”

Имаш ли радост от спасението на твоята безсмъртна душа? Имаш ли вяра за това, което Бог е направил в живота ти като ти е подарил всичко, което ти е необходимо, за да имаш благочестив живот? Имаш ли надежда, която те води към свят живот?

Сега вече можеш да разбереш дали си повярвал от сърце в Бог или все още не. Никога обаче не е късно да направиш това, просто е въпрос на избор.

Аз направих моя и никога не съжалявам за това.

Пастор Васил Петров