Матей 9:23-24” И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече: Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха”.

Матей разказва една история, в която Исус бе повикан от един Юдейски началник и причината беше, че дъщеря му бе починала. Думите на вяра на началника бяха твърде дръзки и непонятни за много хора, но точно те предизвикаха Исус да Му обърне внимание. Той каза на Исус пред всички; Матей 9:18„Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.” Повечето хора не биха направили това, а по-скоро биха започнали да приготвят опечалени погребението, без да имат никаква надежда и вяра в Бог. Този случай обаче не беше такъв. Този човек получи свръхестествена вяра от Бог за чудо извън нормалното на всеки човешки разум. Той изговори слово на вяра и действаше като настояваше Исус да го придружи и да положи ръката си на детето. Той не каза ела и се помоли за нея, а каквото стане. Не! Той каза ясно подчертано; „Дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.” Това словото се нарича „Вяра” или твърда увереност за неща, които не виждаме, но знаем, че ще се случат, защото са по Божата воля.

Исус видя вярата на човека и отиде заедно с него у тях. Забележете, че Исус беше поканен и той не отказа. Много хора биха отказали оправдавайки се с нямане на време или невъзможност да се справят с проблема, но както началника имаше вяра така Исус погледна на тази вяра като един съдбоносен момент за спасението на този дом. Днес повечето от служителите работят и са фокусирани върху градежа на големи църкви, и събиране на хора, но не обръщат внимание на „семейството”, „домът.” Това обаче беше важно за Исус. Той много често оставяше големите събрания и отиваше след някой, който го вика чрез вяра.

Нека обаче да видим какво казваше тълпата. Когато Исус беше на самото място Той каза на тези, които оплакваха горко момичето да си отиват, защото това момиче не е умряло, а само спи. Това, което направиха хората в този момент е това, от което много хора днес се притесняват да не им се случи, а по-точно някой да им се присмива. Исус не се притесняваше от това. Когато Той казваше на тълпата да си отиде, всъщност Той каза на духа на смърт върви си тя вече не е мъртва, защото сега от този момент до нея бе застанал живота. Алелуя! Когато Исус изгони всички според писанието било то демони, хора Той хвана момичето за ръка и и каза да стане, а тя се изправи седнала на леглото. Това е едно от многото чудеса на Исус на тази земя. Но едно нещо го отличава от всички останали чудеса станали от по преди, и това е как Той беше доведен до това място. Спомняте ли си?

Ако ти си в нужда или страдаш зле и нещата за всички са твърде невъзможни знаеш вече какво трябва да направиш. Доведи Исус на място в твоята стая чрез вяра. Другото остави на Него, Той знае как да се справи с болестта, бедността, страха, смъртта, болката, защото сам Той я победи на кръста и седна на отдясно на Божия престол.

Евреи 12:2. „Като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.”

С обич пастор Васил Петров