Притчи 30:24-28 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри: Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си; Кролиците, които са слаби люде, Но поставят жилищата си на канара; Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини; И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.

От големи неща и велики мечти дали ни остава време да погледнем към малките неща, които явно също съществуват. Важни ли са те и за кого? Разбира се, че са важни и то, ако не за всички нас то за Бог да. Защо? Защото Бог е създател на всичко и прави всичко чрез Неговото слово. Той е направил някой неща да изглеждат значими, а други не чак толкова, едни за почитна употреба други не и така Той е Създател на всичко. Сам Исус обръща внимание на тези, които го следват да не съблазняват и да не отхвърлят малките неща на света. Дали сте си задавали понякога въпроса; Защо Бог е направил при раждането на всеки индивид той да се ражда малък и след това има растеж? Можело ли е Бог направо да прави човека на 20 години и хайде давай оправяй се в живота? Не! Всяко нещо, което се ражда на тази земя е твърде малко, сладко и беззащитно нали? То има нужда от специални грижи, за да порасне. Бог се грижи за всичко на тази земя и това е причината, Исус да казва думите; „Не се безпокойте за нищо”.

Матей 6:25-32 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?  (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

Малките неща обикновено се презират, което значи, че не им се обръща понякога сериозно внимание. Дали това може да се случи в ежедневието ни, в църквата, в живота ни? Да може и това вече е опасно. Защо? Защото, ако ти си пораснал и си голям има други, които не са. Те трябва да пораснат така както се е случило с тебе. Не може ти да си имал духовен растеж десетки години, и не всичко в живота ти все още е ок, а сега да искаш от хора, които тепърва срещат Бог да бъдат идеални като „ТЕБЕ”, това библията нарича фарисейски и религиозен дух на лицемерие. Да презираш някого също значи да го отхвърлиш. Исус каза да внимаваме да не правим това;

Матей 18:10-14 “Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките,

защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.  [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото]. Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.”

Малките не трябва да загиват, ние трябва да им осигурим подходяща духовна среда, за да растат здрави и уверени за утрешния ден. Соломон говори за четири малки неща, които хората тъпчат, прескачат и нямат време да мислят дори за тях, но те съществуват и то всеки в призванието си. Вижте това; Колко от вас познават мравките. Да тези, които се сещаш за тях тогава, когато сложиш плажната си кърпа и седнеш около техните гнезда – мравуняци и те те налазят. Не е приятно нали? Те са малки, но знаят да събират прехраната си през лято и зимата са осигурени. Не изглеждат силни, но са достатъчно мъдри. Те да, но хората като че ли не ги надминават винаги в това. Кроликът също е малък и слаб. То е животно, което на големина и вид прилича на зайците. То няма опашка и кожата му е мургава. Краката му са голи отдолу, ноктите плоски и околчести, освен онези на вътрешния палец на задните му крака, които са дълги и превити. Кролиците не могат да копаят в земята; те живеят в дупки по скалите. Соломон ги нарича "мъдри" и "не силни люде". Те са страхливи, но знаят къде да направят дома си, за да са спокойни. Те да, но хората правят големи бели имано, когато им се налага да направят сигурно място за свое обиталище. Скакалците познатите скачачи на висок скок, които могат да се появят и на третия етаж, ако си им оставил такава възможност. Те нямат цар, но имат управление. Всички изглеждат подредени добре по роти и дружини. Днес на хората им е трудно да правят това. Да бъдат единни и добре организирани. А, гущерът да, гущерът, той изглежда страшен като своя роднина крокодила, но е толкова малък, че като го хванеш виждаш колко е уязвим и беззащитен. Да, но ако ти пробваш да влезеш при кралицата на Англия това едва ли ще стане толкова лесно, ако нямаш специална покана за посещение. Затова пък друг влиза, без да пита и за него това е лесно. Добре е да вземем поука от словото и да не презираме малките неща на този свят, но нека се учим от всичко и да растем в мъдрост и познаване на истината.

С много обич пастор Васил Петров