Послание на пастора 22 Октомври 2018 г.

„Който внимава в изобличението, е благоразумен“

„ПРЕДАЙ сърцето си на поука и ушите си към думи на знание“, се казва в Притчи 23:12. Еврейската дума, преведена тук като „поука“, означава както упражняване на самоконтрол, така и порицание, което може да получим от друг човек. Във връзка с тази поука е важно да се знае какво трябва да се поправи и по какъв начин да стане това. Ето защо „думите на знание“ от надежден източник са от съществено значение.

Библейската книга Притчи е прекрасен източник на мъдри мисли. Те са записани, „за да познае някой мъдрост и поука, ... за да приеме поука за мъдро постъпване, в правда, съдба и справедливост“. (Притчи 1:1–3) Би било добре да ‘предадем ушите си’ към тези думи. В Притчи, 15 глава, намираме мъдри съвети за това как да владеем гнева си, как да използваме езика си и как да предаваме познание. Нека да разгледаме някои стихове от тази глава.

Какво „отклонява от ярост“?

Описвайки как думите може да предизвикат гняв или ярост, царят на древния Израил Соломон казва: „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.“ (Притчи 15:1) Думата „гняв“ означава чувство на силно възмущение и негодувание, а „ярост“ бива определена като „буен гняв, ожесточение, полуда“. Как тази мъдра мисъл от книгата Притчи може да ни помогне да се справим с гнева на друг човек или със своя собствен гняв?

Грубите и нараняващи думи може да влошат още повече неприятната ситуация. От друга страна, мекият отговор обикновено успокоява. Да отговориш меко на ядосан човек обаче не винаги е лесно. В такъв случай ще ни бъде от помощ да се опитаме да разберем какво го е ядосало. Библията казва: „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление.“ (Притчи 19:11) Възможно ли е някой да е ядосан, защото се чувства несигурен или защото се нуждае от внимание? В действителност причината за гнева може да няма нищо общо с онова, което ние сме казали или направили. Ако в проповедната служба се сблъскваме с гневен отклик, нима това често не се дължи на факта, че домакинът има погрешна информация за нашите вярвания или е заслепен поради някакво предубеждение? Трябва ли тогава да приемаме думите му лично и да отвръщаме грубо? Дори и да не можем да разберем причината за нечий гняв, ако отговорим с нараняващи думи, бихме показали липса на самоконтрол. Трябва да се стремим да не отговаряме по такъв начин.

Съветът да отговаряме с мекота е безценен и когато трябва да се справим със собствения си гняв. Можем да прилагаме този съвет, като се учим да изразяваме чувствата си по начин, който няма да нарани другия. В семейството можем да се стараем да изразяваме чувствата си спокойно, вместо да говорим грубо или да наричаме другия с обидни имена. Язвителната реч обикновено предизвиква подобна гневна реакция в човека насреща. Ако изразяваме чувствата си с мекота, думите ни няма да звучат критично и това може да подтикне другия да се извини.

‘Езикът на мъдрите върши добро’

Необходимо е да проявяваме самоконтрол както в начина, по който говорим, така и в онова, което казваме. „Езикът на мъдрите изказва знание [върши добро с познанието ] — казва Соломон, — а устата на безумните изригват глупост.“ (Притчи 15:2) Нима не ‘вършим добро с познанието’, като развиваме желание да помагаме на другите и като говорим с тях за Божията цел и за прекрасните мерки, които ни осигурява Бог? Безумният човек не постъпва така, защото му липсва познание. Преди да продължи с още съвети за използването на езика, Соломон представя подтикваща към размисъл мисъл. „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.“ (Притчи 15:3) За нас това е причина за радост, защото сме уверени, че „очите на Господа се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него“. (2 Летописи 16:9) Бог знае дали постъпките ни са добри. Той вижда също хората, които вършат зло, и ще ги държи отговорни за техните дела. Соломон отново подчертава колко е ценен езикът, който говори с мекота, като казва: „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.“ (Притчи 15:4) Изразът „дърво на живот“ навежда на мисълта за нещо, което лекува и укрепва. (Откровение 22:2) Благата, или спокойна, реч на мъдрия освежава онези, които го слушат. Тя ги подтиква да проявяват хубавите си качества. Противоположно на това измамният или груб език съкрушава другите.

Приемане на порицание и ‘разсяване на знание’

Мъдрият цар продължава с думите: „Безумният презира поуката на баща си, но който внимава в изобличението, е благоразумен.“ (Притчи 15:5) Може ли човек да „внимава в изобличението“, ако някой първо не го изобличи, или порицае? Нима този стих не показва, че когато е необходимо, човек трябва да получи порицание, за да се поправи? В семейството тази отговорност носят родителите, най–вече бащата, а задачата на децата е да приемат техните съвети и изобличение. (Ефесяни 6:1–3)

Соломон продължава с друга мисъл: „Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.“ (Притчи 15:7) Разпространяването на познание е като разпръскването на семена. Земеделецът не посява всичките семена на едно място, а ги разпръсква из цялата нива. Така е и с разпространяването на познание. Например, когато заговорим някого в службата, няма да е разумно да го затрупаме с всичкото си познание от Библията наведнъж. Мъдрият човек премерва думите си. Той „разсява“ познание, като всеки път обсъжда само по един аспект от библейската истина и гради върху вече обсъденото, като взема предвид отклика на своя слушател. Нашият образец, Исус Христос, направил това в разговора си с една самарянка. (Йоан 4:7–26) Предаването на познание включва и това да кажем нещо поучително и полезно. Ако искаме думите ни да са информативни и насърчителни, трябва да ги обмисляме предварително. Затова се казва, че „сърцето на праведния обмисля що да отговаря“. (Притчи 15:28) Колко е важно думите ни да бъдат като лек дъждец, който напоява земята и е полезен за нея, а не е като порой, който помита всичко по пътя си!

Пастор Васил Петров