Свидетелство на Йоана Иванова с което благодари на Бог за това, че е запазил живота им в тежка катастрофа, станала само преди няколко дена.
Пътувахме брат ми, приятеля ми и майка ми ... времето бешел лово, пътя мокър.. брат ми караше.. Брат ми е младо момче.. и обича бързите скорости и безрасъдното шофиране .. колкото и да му виках да кара по- внимателно той не чува...
При моята операция един удар в главата е супер фатален .. ( операция на челюста) тъкмо се възстанових и нямаше как да преживея всичко на ново...
естествено и пътищата в България оказаха голямо влиание.. но както и да е... Претърпяхме ужасна катастрофа.. просто ужасна... не знаех дали сме живи...
Видях как започваме да се люлеем наляво и надясно... и се хванах със всичките си сили за дръжката на колата... бяхме без колани.. единствено приятеля ми имаше и добре, че е имал... и така... не помня много.. но казаха, че сме били на две гуми ударили сме се в мантинелата, а после и в една кола от насрещното. Колата е просто разглобена. Двигателя и беше на 50 метра от самата кола но Бог ми показа колко силно е с мен.. и как на мен не може абсолютно нищо да ми се случи...
Аз бях като залепена за седалката.. и макар и без колан нито имах удари по главата нито нещо счупено или друго. Всички бяха в безсъзнания. Аз се опитват да се измъкна и да повикам помощне можех да отворя нито вратата си нито да счупя стъклото.
Не знам как, но просто хванах брат ми и му казах да стане и да излезе веднаха от колата... по някакъв начин той се събуди стана .. излязохме от колата.. започнах да се опитвам да събудя майка си и приятеля си... Слава на Бога всички сме добре ... не помнят нищо от случилото се останалите.. майка е с 6 счупени ребра, но само това... всички други сме добре и то много добре за такава катастрофа...
Благодаря и на Господа и за хората, които бяха там и ни помогнаха ... благодаря и за това, че в другата кола също нямаше жертвии.
Бог велик просто и ми показва всяка секунда как трябва аз да оповавам само на него.
Всички лекари от спешното казаха, че за такава катастрофа трябва да сме щастливи, че изобщо сме живи.. а да не говорим, че сме само с някви синини и нищо повече.
Молете се за майка да се възстанови по скоро.