Решението на Административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Велина Савова

22-годишната Захра Шахсавани от Иран, която потърси международна закрила у нас, остава в България. Това постанови Бургаският административен съд вчера. С решението се отменя определение на интервюиращия орган в Държавна агенция за бежанците, РПЦ- с. Баня, с което той отхвърли молбата на иранката за предоставяне на международна закрила.

В мотивите си съдът е приел, че при издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, тъй като не са преценени относимите факти, с оглед конкретната бежанска история на търсещото закрила лице, а е извършена формална преценка на ситуацията в държавата по произход.

Съдът е посочил, че в обжалвания административен акт не са обсъдени наведените от Шахсаваниот твърдения във връзка с промяната на религиозната и́ принадлежност, не са направени констатации относно положението на религиозните малцинства в Ислямска република Иран, не е извършена и дължимата преценка относно това дали Захра е изложена на опасност от преследване или от тежки посегателства при завръщане в страната по произход, поради принадлежността и́ към посочената от нея религиозна група.

Сагата около младата иранка стартира още преди две години. За този период от време тя среща голяма подкрепа от пастора към евангелската църква Христо Якимов, а след това и от последователите й, които и бяха неотлъчно до нея и в съда по време на делото в началото на м. март. В рамките на половин месец съставът определи – Захра остава в България… поне за сега. Предстои ново разглеждане на молбата й от Агенцията за бежанците в с. Баня.

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е:

№ 474 17.03.2016 година гр.Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска Атанасова

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2470 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по повод жалбата на З.Х.Ш., родена на *** г. в гр. Шираз, Иран, гражданка на Иран с паспорт № F 14737620, ЛНЧ **********, рег. лист Рег. № УП- 868/26.11.2015 г., регистрационна карта на чужденец № 822002027, с адрес: гр. Несебър, ул. „Хан Крум“ № 29, представлявана от пълномощника адв. А.Х.Д. със съдебен адрес:***, против решение № УПБ-2/27.11.2015 г., издадено от Г.М.Т.- интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците, Регистрационно-приемателен център за бежанци- с. Баня, общ. Нова Загора.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. По същество се иска отмяна на решението.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Счита за установено по несъмнен начин от доказателствата по делото, че жалбоподателката принадлежи към религиозна група, подложена на репресии в държавата и́ по произход. Сочи, че този факт не е изследван при постановяване на обжалваното решение. Ответникът се явява лично и с упълномощен представител, който оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Счита, че в случая не са изпълнени изискванията на ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас, конст. на основание чл. 16, ал.1, т.3 от АПК с протоколно определение от 10.02.2016 г., дава заключение за основателност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод молбата на З.Х.Ш. с вх. № 593/26.11.2015 г. за предоставяне на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С решение № 3932/02.06.2014 г., издадено от зам.-председател на Държавната агенция за бежанците във връзка с предходна молба на Ш. с вх. № Л-12885/08.07.2013 г., е отказано на последната предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбата срещу това решение е отхвърлена с влязло в сила решение № 6154/20.10.2014 г. по адм.дело №7428/2014 г. по описа на АССГ.

При депозиране на молбата с вх. № 593/26.11.2015 г. на молителката са връчени указания с рег. № УП 868/26.11.2015 г., относно процедурата, която ще се следва, и правата и задълженията и́ в производството за предоставяне на статут. Същата е поканена за интервю и такова е проведено на 26.11.2015 г. Видно от приложения в преписката протокол, пред интервюиращия орган тя е декларирала, че е приела християнската религия. Заявила е, че се страхува да се завърне в Ислямска република Иран, тъй като животът и свободата и́ могат да бъдат застрашени, поради променената и́ религиозна принадлежност. Отбелязала е също, че приема като своя страна Република България, в която пребивава от три години, работи и има приятели.

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена на основание чл. 70, ал.1, т.1, вр. чл. 13, ал.1, т.5 от Закона за убежището и бежанците, като явно неоснователна. Административният орган е констатирал, че по предходната молба с вх. № Л-12885/08.07.2013 г. е отказано на Ш. предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Отбелязал е, че в подадената на 26.11.2015 г. последваща молба не се сочат нови обстоятелства, обосноваващи основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, а формираният в предходното производство „извод за неоснователност на представените мотиви се потвърждава и в настоящото такова“. По отношение на условията за предоставяне на хуманитарен статут, органът е посочил, че молителката не е изложена на реална опасност от тежки посегателства, тъй като на територията на Иран няма въоръжени конфликти, а решението и́ да напусне държавата си по произход „не е продиктувано от тежки заплахи срещу живота или личността и́ като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Въз основа на тези констатации е формиран извод за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Решението е издадено от компетентен орган, определен със Заповед № 03-108/04.02.2015 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в рамките на предоставените му с чл. 70, ал.1 от ЗУБ правомощия, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Молбата на З.Ш. за предоставяне на международна закрила е приета за неоснователна, поради отсъствие на установените в чл. 8 и 9 от ЗУБ материалноправни предпоставки. Административният орган е основал фактическите си изводи на данни от справка с вх. № 01-10959/20.10.2015 г. на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при МС и е извършил формална преценка на ситуацията в държавата по произход, но не е изследвал относимите факти, с оглед конкретната бежанска история на търсещото закрила лице.

От данните по делото е видно, че през 2012 г. Ш. е напуснала Ислямска република Иран и се е установила в Турция, където приела християнството. В Република България пристигнала нелегално през 2013 г. и приела евангелската християнска вяра, а на 14.09.2014 г. била кръстена от пастор Х. Я. (съгласно удостоверение с изх. № 827/08.02.2016 г. от Съюз на евангелските петдесятни църкви в България). В бежанския си разказ тя е посочила, че е напуснала страната си по произход, след арести на членове от семейството и́. Заявила е, че не е била преследвана от официалните власти в Ислямска република Иран, но се страхува да се завърне страната, тъй като животът и свободата и́ могат да бъдат застрашени, поради променената и́ религиозна принадлежност. Така наведените твърдения не са обсъдени от административния орган в обжалваното решение. Не е извършена и дължимата преценка изложена ли е жалбоподателката на опасност от преследване, респ. опасност от тежки посегателства, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, при завръщане в страната по произход, поради принадлежността и́ към посочената религиозна група. В бланкетно изложените от органа мотиви липсват фактически констатации относно положението на религиозните малцинства в Иран и в частност на християните, въпреки че такива данни се съдържат в административната преписка. Избирателно и едностранчиво са оценени само част от доказателствените източници, като напълно са игнорирани съдържащите се в справката с вх. № 01-10959/20.10.2015 г. от дирекция „Международна дейност“ данни за: „сериозен тормоз“ над различните малцинствени групи през последните години; все по-насилствено налагане на персийската и шиитската идентичност на страната; енергични мерки срещу етническите и религиозни малцинства чрез методи, включващи полицейски репресии, дискриминация в образованието и кампании в държавните медии. Тези данни несъмнено са относими към бежанската история на жалбоподателката, поради което е следвало да бъдат обсъдени от административния орган при произнасяне по молбата за закрила. Това процесуално задължение не е изпълнено от последния.

С оглед изложените съображения съдът приема, че отказът за предоставяне на международна закрила е постановен в нарушение на общото правило на 35 от АПК актът да бъде издаден, след обсъждане доводите на страните и преценка на всички относими факти, както и в нарушение на изискването, заложено в чл. 36, ал.3 от АПК за цялостен анализ на събраните доказателства. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като, при изпълнение на посочените изисквания, би могло да се стигне до други фактически и правни изводи на административния орган. Липсата на фактически констатации относно релевантните за спора обстоятелства препятства и съдебната проверка за материална законосъобразност на оспорения акт. Ето защо, актът следва да се отмени и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на органа за ново произнасяне по молбата, след обективно и пълно изследване на относимите обстоятелства, за които има сведения и в редица международни източници (в т.ч. доклад на Общото събрание на ООН, публикуван на 06.10.2015 г.).

Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № УПБ-2/27.11.2015 г., издадено от Г.М.Т.- интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците, Регистрационно-приемателен център за бежанци- с. Баня, общ. Нова Загора.

ИЗПРАЩА преписката на Държавна агенция за бежанците, Регистрационно-приемателен център за бежанци- с. Баня, общ. Нова Загора, за ново произнасяне по молбата на З.Х.Ш. за предоставяне на международна закрила, съобразно горните указания.

Решението е окончателно.