„И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.” Марк 14:3-7

В библейски времена масло от нард е било използвано като парфюм, съставка на тамян или лекарство. Също се използва, за да помажат главата на изтъкнати гости или на мъртвите. Този парфюм е бил много скъп за времето си, а словото ни казва, че една жена взе и изля цялото това миро върху главата на Исус. Нека първо ви покажа колко всъщност скъпо миро беше това. Когато тя направи това добро дело от цялото си сърце веднага се намериха хора около нея, които не бяха съгласни с това, което тя направи, въпреки че се казва, че тя притежаваше този алабастрен съд с миро. Сега, няма подробни данни за присъстващите там освен факта, че имаше трапеза в къщата на Симона прокажения. Дори да предположим, че някой от там седящите са били нейни близки съдейки от това, че започнаха да я упрекват защо тя прахосва скъпата течност. Това, което видяха хората с очите си тя да прави беше „да прахосва течност” изливайки я на главата на Исус, която беше равносилна на стойността на близо една годишна работна заплата за един нает работник. Този библейски факт можем да сравним като погледнем историята или библейската притча, с която Исус сам благовестяваше небесното царство. „Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.” Матеи 20:1-2

Ако хора изкарваха по един златен пеняз за цял ден свършена работа на полето то тогава забележката на присъстващите на трапезата беше, че това масло е можело да се продаде за повече от 300 пеняза. Това е наистина скъп парфюм. Отиде едногодишната заплата на някой. Сега жените казаха; О о о о, и аз искам такъв!

 Тези хора все още гледаха с плътските си очи и неразбираха нейното сърце. Може би това ще се случи и на вас, когато правите добро или някакво велико дело, когато правите милостиня или участвате в делото на служение, когато дарявате голяма сума, хората да не ви разбират. Защо? Защото техните сърца не са докоснати от Исус. Те не разбират вашият подтик. Техните очи не са отворени, за да видят небесното царство. Техните уши не чуват, и сетивата им са мъртви към духовните неща. Имаше някои, негодуващи, които даваха съвет това миро да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. Дали тях ги беше грижа за сиромасите наистина или лукавото им скъперническо вързано сърце имаше друг план.

Ако на същата трапеза тази жена не беше извършила това деяние въобще нямаше да стане и дума за сиромасите, но когато се прави дело от любов винаги се намират многознайковци, които ще кажат защо си давате парите просто ей така, защо си пилеете средствата, по добре да направим ние кампания или някаква фондация и да се погрижим за нуждите на бедните. Знаете ли хора, че тяхното сърце Исус го показа като лукаво, завистливо и егоистично. Те направиха веднага план в главите си как да усвоят средства, но нямаха сърце за Исус. Днес картината е същата, когато говорим за благодат, велики дела, благовестяване на небесното царство. Хората, чийто сърцата не са им отворени за Божиите дела виждат само пари и възможности, докато тези, които истински са възлюбили Господа виждат в парите възможност да направят велико дело, а това вече е благословено от Исус.

Чуйте какво каза Исус на това. „Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.” Алелуя! Исус видя това като добро, а не пресметливостта на тълпата. Той им го каза ясно; „Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.”

С други дими, ако искате да се правите на щедри и да помагате на сиромасите вие винаги можете да го направите, но сега, когато става дума за самия МЕН, за благовестието вие никога не сте готови.

Скъпа църква, бъдете винаги готови да излеете благодатта от аромата на сърцето си и не давайте на никой да ви казва колко и кога. Правете всичко с благодат и искрено сърце. Амин!

С много обич пастор Васил Петров