ВРЕМЕ ЗА ДА СИ СПОМНИМ

От Джойс Майер – 26 Май, 2015                  

„Като имате очи, не виждате ли [с тях]? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?“

– Марк 8:18

Често съм казвала, че мисля, че ние забравяме това, което трябва да помним и помним това, което трябва да забравим. Исус смъмри учениците на едно от техните пътувания, защото бяха забравили за едно чудо, което Той бе направил. Те бяха започнали едно пътуване и внезапно си спомниха, че бяха забравили да донесат достатъчно хляб. Те имаха само един хляб и това нямаше да е съвсем достатъчно.

За кратко време Исус започна да поучава учениците да се пазят и да внимават относно кваса на фарисеите и Ирод. Исус разбира се говореше за това да бъдат внимателни спрямо заблудата, но учениците разискваха помежду си, че Той говореше за факта, че бяха забравили да донесат хляб, като че ли това засягаше Исус изобщо. Тогава Той започна да им се кара, питайки бяха ли забравили, когато Той нахрани петте хиляди души с пет хляба. Бяха ли забравили едно друго невероятно чудо, когато Той нахрани четири хиляди със седем хляба? Спомняха ли си, че не бива да се тревожат за гладуване, понеже не бяха донесли достатъчно хляб със себе си.

Ако ние помнехме чудесата, които Бог е направил в миналото ни, не бихме изпаднали толкова лесно в притеснение и страх, когато сме изправени пред нови предизвикателства. Когато Давид се изправи срещу Голиат и никой не го насърчи, той си спомни лъвът и мечката, които беше вече убил с Божията помощ. Поради това, че си припомни миналото, той нямаше страх от настоящата ситуация.

Доверете Му се: Отделете време, за да си спомните конкретен случай, в който Бог е промислил за вас. Отпразнувайте го. Това ще повиши способността ви да Му се доверявате.

Превод: Семейство Ганчеви

Служение Васил Петров

www.vasilpetrov.org