Това е свидетелството на Виолета Петкова една жена, която е част от нашата църква в Кембрич – Англия. Тази година тя и мъжът и се присъединиха към нас и Божията любов ни свърза в едно. Бог да благослови целият им дом. Прочетете цялото и писмо и бъдете насърчени за това как Бог помага на тия които го търсят с вяра и цяло сърце.

Пастор Васил Петров

„Интернет църква”

Здравей пасторе, все се канех да ти пиша и все нещо ме възпираше. Аз живея в Newmarket на около 10 мили от Кембрич, вече се видяхме на службата в Харлоу. В Англия сме от 11 години, аз съпругът ми, синът ми, снаха ми и двете ни внучета. Искам да прославя нашият Господ, какво е направил в живота ни. Моите баби бяха много вярващи и аз като малка ходех всяка седмица на църква, а и живеех срещу църквата. Беше ми много интересно, някак си тайнствено. След училище при дядо поп и жена му, исках да зная всичко и им досаждах с въпроси. Спомням си, че ме изправиха в училище пред всички и ме питаха вярвам ли в Бог. Аз от страх казах не /бях на 8 год. / След години се преместих в Добрич и забравих за Господ, и натрупах много грехове.

И така до преди 12 години. Имахме гости от Германия и мъжът започна да говори за Соломон, колко е бил мъдър, тогава се замислих, имах библия, на която само бършех праха. На другия ден казах на съпруга си, че започвам да чета библията. Четях много книги от класика до фентъзи, но се зарекох, докато не прочета словото, никакви книги, и от тогава до сега никоя книга не поглеждам, не ми е интересно, само библията. Телевизия почти не гледам /не ми дава нищо/. Не знам дали ми вярваш, но като се върна от работа, бързам да приготвя вечерята и да слушам твоя проповед, после си вземам библията и така всеки ден, това ме храни. Слава на Господ, толкова съм се молила да ми посочи правилния пастор, защото съм слушала много пастори, един казва едно друг друго и беше каша в главата ми. И Господ ми отговори на молбите чрез теб, Негова да е славата.

Незнам до колко познаваш англичаните, но те са малко студени хора и с голямо самочувствие. Като дойдох тук преди години започнах работа във фирма с голямо име, където не се допускат чужденци, аз съм единствена. Във фирмата се натъкнах на надути колежки, от дълги години работят с претенции за можещи/шием пердета, щтори от много скъпи платове, всичко по поръчка/има разбира се и други отдели. А аз дошла от някаква държава, с много лош английски, никога не съм шила, абе бях нищо в техните очи. Един ден ми беше така криво и през обедната почивка взех тефтера си и написах писмо до нашият Господ, излях цялата си мъка/още пазя това писмо и ще го пазя вечно/Слава, слава на Него. Аз се помолих да ме направи по добра в работата поне колкото колежките ми, и английския ми да е по добър, но Господ Бог е милостив, и ми даде повече от това, за което се молех, на мен грешната. Тогава бяхме 8 жени, сега съм аз и имам 2 помощнички. Имам невероятното уважение на всички във фирмата до най - големия шеф,Слава на Господ, всички се чудят как се оправям и всички поръчки са перфектни,но аз знам,че това не е от мене, нали се познавам,знам и твърдо го заявявам,че всичко е благодарение на Господ,Негова да е славата Амин,че ни дава сили за всичко.Моят съпруг е също вярващ.чете си библията,но не е на ти с интернет, затова няма фейсбук.Той е по мъдър/аз не съм много мъдра,и затова все се моля и искам от Господ мъдрост/той е по благороден, винаги съм усещала че е докоснат от Господ,просто е имал такива премеждия и Господ винаги го е опазвал.Падал е от 4 ият етаж в асансьорна яма пълна с арматура/това се случва на строежа/и слава на Бог, се е отървал само със счупен крак. Господ му запази живота и преди години в Германия, бяха отишли да купуват коли и на връщане губят връзка един от друг по магистралата и парите остават у брат ми. Без никакви пари дори за бензин, Господ пак намери начин да го върне жив и здрав. Просто невероятно, нямам думи. И много пъти го е избавял. Колко е хубаво да знаеш, че имаш такъв Велик Господ, който се грижи за теб и не те е страх от нищо каквото и да ти се случи в този живот, Той ще ти помогне да се справиш Амин. Знаеш ли, аз много обичам да разговарям с Господ, правя го всеки ден, знам, че той ме чува, това предпочитам пред всичко друго. Живота ми нее бил винаги лек, загубих майка си още като малка и казвах защо Господи? Синът ми се разболя от диабет и пак питах защо Господи? Но слава на Господ, че макар и диабетик/много хора казваха, че няма да има деца/, но важно е какво ще каже Господ, и Той го дари с две дечица, даде ми и вярваща снаха/чудесно момиче/. Но аз вярвам с цялата си душа и сърце, че нашият велик Исус, който ни уми с кръвта си, ще го избави от тази болест. Моля ти се от цялото си сърце да се молите за него, ти и църквата. Също и от неговата зависимост от интернет, много време прекарва пред лаптопа, и не иска да ме чуе. Извени ме, ако откриеш правописни грешки, отдавна не съм писала на български. Прибираме се на 15 август за 4 седмици, и нямам търпение да се видим за водно кръщение, това ми е мечта. Господ Бог да благославя църквата, теб и Наси.

Виолета Петкова