“АЗ НЕ МОГА ДА СЪДЕЙСТВАМ ЗА ТОВА!“

От Джойс Майер – 30 Март, 2015

„Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти.“ - Второзаконие 30:19

Когато Бог се заеме с нас относно лошото поведение, достатъчно лесно е да кажем: “Аз не мога да съдействам за това“, но се изисква истинска смелост и вяра да кажем: “Готов съм да поема отговорност и да оправя живота си.“

Бягството, което не се изправя пред последиците, е сериозен проблем. Лошите неща не изчезват просто, защото отказваме да ги признаем. Ние често стъпкваме нещата. Крием се от тях и докато го правим, те имат власт над нас. Проблеми, погребани живи никога не умират.

В продължение на много години, аз отказвах да се справя със сексуалното насилие в моето детство. Баща ми бе злоупотребил с мен, така че аз напуснах дома си седмицата, в която навърших осемнадесет години. Мислех си, че съм избягала от проблемите като си тръгнах, но не осъзнавах, че имах проблем в душата ми. Той беше в моите мисли, нагласи и думи. Той засягаше действията ми всичките ми взаимоотношения. Бях погребала моето минало и стъпкала нещата ми. Ние не трябва да живеем в миналото, всъщност сме насърчени чрез Божието Слово да го забравим и да го оставим. Обаче, това не означава, че сме свободни да игнорираме резултатите от него и да се преструваме, че не сме наранени, когато сме.

Аз просто се самосъжалявах и казвах: “Не мога да съдействам за това. Не е моя вината, че злоупотребиха с мен“. И не беше моя. Но бе моя отговорност да позволя на Бог да ми помогне да преодолея всички връзки, които бях изпитала като резултат от това насилие.

Бог започна да ме освобождава като се справяше с мен относно всички погрешни мисли, които бях приела и допуснала. Моят ум трябваше да се промени, преди живота ми да може да го направи. На първо място, аз дори не исках да поема отговорност за мислите ми. Мислех, че не мога да съдействам за това, което мисля. Нещата просто идват в главата ми! В крайна сметка научих, че можех да подбирам собствените си мисли и можех да мисля неща нарочно. Научих, че не трябва да приемаме всяка мисъл, която попада в умовете ни. Можем да отхвърлим погрешните и да ги заменим с правилни.

Научих, че вместо да се чувствам безпомощна пред мислите, които изпълват съзнанието ми, аз мога и трябва да направя нещо положително.

Голяма част от нашето мислене е закоравяло. Ако мислим редовно за Бог и добри неща, благочестивите мисли стават естествени. Хиляди мисли преминават през ума ни всеки ден. Може да чувстваме, че нямаме контрол, но ние имаме.

Няма да се наложи да полагаме никакво усилие, за да мислим лоши мисли, но трябва да положим много усилия, за да мислим добри мисли. Като започнем да правим промени, ние ще трябва да водим битка.

Нашият ум е бойното поле и основният начин на сатана да започне своя зъл план за нас, е чрез мислите ни. Ако чувстваме, че нямаме никаква власт над тях, сатана ще ни впримчи и победи. Вместо това, можем да решим да мислим по богоугоден начин. Ние непрекъснато правим избори. Откъде идват тези избори? Те произлизат от нашия мисловен живот. Мислите ни се превръщат в наши думи и действия.

Бог ни е дал силата да решим да изберем правилното  мислене пред грешното. Но щом направим този избор, ние трябва да продължим да избираме правилни мисли. Това не е решение веднъж завинаги, но става по-лесно. Колкото повече запълваме живота си с четене на Библията, молитва, хваление и общение с други вярващи, толкова по-лесно е за нас да продължим да избираме правилни мисли.

Това може да звучи така, сякаш искам да кажа, че старанието да живеем християнски живот не е нищо друго освен една непрекъсната борба. Това е вярно отчасти, но е само парче от историята. Твърде много хора искат да живеят победоносен християнски живот, но не искат да водят битките. Победата обаче означава печелене и преодоляване на препятствия. Трябва също да помним, че да живеем живот на непокорство към Бог е по-трудно, отколкото да изберем да живеем в победа. Да, има борби, но си заслужават накрая.

Да мислим по правилния начин изисква практика и не винаги е лесно, нито е естествено чувство за нас да се фокусираме само върху доброто.  Но ако знаем, че това е пътя към живот и сега, и във вечността, си заслужава усилието и борбата да мислим позитивни мисли.

Когато сме бомбардирани със съмнения и страхове, тогава трябва да се изправим. Ние не искаме някога да кажем отново: “Не мога да съдействам за това“. Искаме да вярваме и да кажем: Бог е с мен и Той ме укрепява. Бог ми дава възможност да спечеля.“ Апостол Павел го каза по този начин, но благодаря на Бог, Който ни дава победата [като ни прави победители] чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди (непоколебими), непоклатими, винаги преизобилстващи в Господното дело [бидейки винаги изключителни, превъзходни, като правите повече от достатъчно в служба на Господа], като знаете и сте постоянно наясно, че трудът ви в Господа не е празен [никога не се губи или да няма смисъл] (1 Коринтяни 15:57-58).

Ние можем да избираме. Не само можем, но избираме. Като не отстраняваме лошите мисли от ума си, ние им позволяваме да ни нападат и да ни вземат в плен. Отнема време да се научите да избирате доброто и да отблъсквате злото. Няма да е лесно, но ние се движим в правилната посока всеки път, когато поемаме отговорност и правим правилен избор.

Молитва: Могъщи Боже, напомняй ми, че мога и правя избор всеки ден. Моля Те, помогни ми да контролирам мислите ми, избирайки само тези, които ще ми помогнат да победя дявола и да спечеля битката за моя ум. В Името на Исус се моля. Амин.

Превод: Семейство Ганчеви

Служение Васил Петров

www.vasilpetrov.org