ПЪТУВАНЕТО КЪМ СЕБЕОТРИЦАНИЕ

От Джойс Майер – 27 Март, 2015

„. . . аз всеки ден умирам.“ [Срещам смъртта всеки ден и умирам към себе си].

– 1 Коринтяни 15:31

Себелюбието не е заучено поведение; ние сме родени с него. Библията го нарича “грешна природа“. Адам и Ева съгрешиха против Бога като направиха това, което Той им каза да не правят и греховният принцип, който те установиха премина завинаги към всеки човек, който щеше някога да се роди. Бог изпрати Своя Син, за да умре за нашите грехове и да ни избави от тях. Той дойде да унищожи това, което стори Адам.

Когато приемем Исус като наш Спасител, Той идва да живее в духа ни и ако позволим на тази обновена част от нас да управлява решенията ни, ние можем да преодолеем греховната природа на плътта ни. Тя не изчезва, но по-Великият, Който живее в нас, ни помага да я побеждаваме ежедневно (вижте Галатяни 5:16). Това не означава, че ние никога не грешим, но можем да се усъвършенстваме и да постигаме напредък през целия си живот.

Определено не мога да кажа, че съм преодоляла себелюбието изцяло – никой от нас не може от тази страна на вечността. Но това не означава, че не правим всичко по силите си, за да достигнем по-близо до Бога и да умрем към нашия егоизъм. Можем да имаме надежда за подобрение всекидневно. Аз съм на пътешествие и, въпреки че не може и да не пристигна, съм решила, че когато Исус дойде да ме вземе у дома, Той ще ме намери да натискам към тази цел (вижте Филипяни 3:12-13).

Апостол Павел направи следното изявление: „. . . сега вече, не аз живея, но Христос (Месията) живее в мене“ (Галатяни 2:20). Павел имаше предвид, че той вече не живееше за себе си и за собствената си воля, но за Бога и Неговата воля. Аз бях много насърчена, когато открих чрез проучване, че Павел е направил това изявление приблизително двадесет години след обръщането си във вярата. Да се научи да живее безкористно, бе пътуване за него, точно както е за всеки друг. Павел каза също, „. . . аз всеки ден умирам“ . . .“ (1 Коринтяни 15:31). С други думи, това да поставя другите на първо място беше всекидневна битка и изискваше ежедневни решения. Всеки от нас трябва да реши, как ще живее и за какво ще живее; и няма по-добро време да го направи, от това в момента.

Доверете Му се: Наблягате ли на целта да живеете за Бог, а не за себе си? Да умираме за себе си е процес, който може да усъвършенстваме ежедневно. Вярвайте на Бог да ви даде силата да умирате за себе си всеки ден.

Превод: Семейство Ганчеви

Служение Васил Петров

www.vasilpetrov.org