Човешките различия

Римляни 14:5-9 „Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос, затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.”

Срещате ли хора, които не мислят и не разсъждават точно като вас? Това беше първият и голям шок за моето съзнание, а борбата с това не писано правило продължава вече години. Тъпо е, когато ти кажеш нещо да се намери все някой, който да каже нещо различно, нали? Изнервящо е! Ако не вярвайте пробвайте, като напишете нещо в социалните мрежи, нещо, което вие вярвате и което е обществено значимо. Тогава, ле, ле тогава ще намерите опозиционери, за които не сте и сънували. И въобще в този пъстър свят ние не спираме да се натъкваме на така наречените противодействия или фактори, които ни се противопоставят. Това е нещо, което работи против нас независимо дали сме прави или не. В посланието си към Римляните апостол Павел казва точно това, че има различни хора с различно мнение, вярвания и практики. Той не казва, че това е лошо и винаги трябва да има противопоставяне, а по скоро той учи църквата да приема това като нещо нормално. Ето още в 5 стих срещам нещо, с което се сблъсквам постоянно. „Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво.” Ако аз трябва да оприлича себе си то втората част е напълно в моя стил, но никога не забравям това, че около мен винаги ще има хора, за които някой ден ще е по специален от другите. Това е причина аз да уравновеся себе си и да бъда тактичен към тях с цел да не допусна тези не дотам важни моменти да ни настроят един против друг. Свидетели сме на това колко много излишни празници празнува българският народ. За мен това е по-скоро отново избиване на комплекс и понякога простотия, но за други хора това е много важно нещо. Винаги съм се чудил как могат интелигентни хора да празнуват такива тъпи и измислени от човеците празници и да им предават толкова огромно значение. Когато говорим за традиции и празници в Библията там става дума за народа на Израел и за религиозните им предания, а не за езически обичай, от които изглежда ние скоро няма да се освободим. И така, някой решава да си почита някой ден повече, ами не можеш да го спреш, също и хора, които не почитат нито един ден как можеш да ги накараш да го правят. Не е възможно. Заключението на Апостол Павел казва, че всеки трябва да е напълно уверен в своя ум. Това много ми хареса. Излиза така, че по това какво празнуват хората можеш да разбереш и колко са просветили себе си в познаване на истината, която е в Христос. Оказва се също, че ако човек пък има някаква своя програма за отслабване или води програма за здравословен начин на живот и прави това с благодарност към Бог е право пропорционален на този, който се храни с всичко и не се пази от конкретни „забранени” храни след като е благодарил с цяло сърце на Отец. „Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.” Но пак ще наложа подобаващото заключение на стиха; че всеки трябва да е напълно уверен в своя ум.

Разбира се, когато четем по горния пасаж се отнася за народа на Израел и не само това, но и за премахване от трапезата им на определени ястия забранени от наредбите и постановленията на тяхната вяра. Можем да прочетем това в Евреи 13:9. „Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в. } тях.” Тук не се говори за последствията от вършене на определени неща, а от това до каква степен те са грях или не. Последствията от глупостта на хора може да се прочете още в първите два стиха на Римляни 14:1-2 „Слабия във вярата приемайте, но не, за да се препирате за съмненията му, Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.” Това обаче не бива да бъде предпоставка за спор. Поучението на апостола е не се препирайте с хората относно това, което правят и не ги съдете относно това, което правят. Така всеки би си спестил много главоболия, мъдро е. В крайна сметка различията между хората не са чак толкова страшни, особено, когато се научиш да изваждаш поука и полза от тях. Това, което е важно обаче ще го потретя е; всеки трябва да е напълно уверен в своя ум. Това е сила днес, когато силно вярваш това, което вършиш и то с благодарност към Бог. Никой да не те упреква и съди за това, в което си наистина уверен. В крайна сметка Господар на живите и мъртвите е Исус Христос. „Защото Христос, затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.” Вечна слава на Неговото име. Амин!

С много обич пастор Васил Петров