Днес разочаровах един човек, но не мисля, че не трябва да му се извинявам. Ще ви кажа какво се случи. Бяхме с жена ми в един от ония големите маркети, за да пазаруваме. На щанда, продаваха колбаси, ние поискахме да опитаме един от тях преди да си купим. Този човек се намеси в разговора с продавачката и каза, че той лично е опитвал този продукт и той много върви с ракия. Аз отговорих, че мразя ракия и никога не пия от този продукт, а той остана като ударен от гръм. Имах чувството, че съм направил грях. Аз му казах да се отпусне, защото не всички обичаме да ядем и пием едно и също нещо. Аз съм против това статукво, че всеки българин трябва да има и да слага на масата си от този продукт. Това, че има хора, които го харесват тяхна си работа аз не съм от тях, а не по-малко съм българин.
Библията казва; „А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте. Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има. Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си. Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха: „ Матей 11:16:20
Мисля, че както и преди така и сега хората не знаят какво точно искат от живота, но сме длъжни да се търпим един друг. Един така друг иначе …
Пастор Васил Петров