ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НА АЛЛАХ: АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ СВЕДЕНИЯ ГОВОРЯТ

A. Името на Бог в Библията

Бог в Стария завет е познат като ЙХВХ (Yahweh), а когато се поставят правилните гласни – Йахве. Това се превежда като „Самосъществуващият” и е производна на еврейската дума хавах, която означава „съществувам”. Както Аллах е името на бога от Свещените Писания на мюсюлманите – Корана, така Йахве е Името на Бога в еврейските писания – Библията. Особено интересен и значим е фактът, че Йахве никога не се появява като име на каквото и да е божество извън Библията. Никъде не е записано за друго племе или религия, които да са се покланяли на Йахве. Еврейското име на Бога е уникално за Библията и за избрания народ. Само от това твърдение можем да направим извода, че името Йахве не е взето от никоя друга култура или религия. Тя се появява единствено в библейското откровение.

Мюсюлманите твърдят, че Аллах е Богът от Библията и че се споменава в свещените текстове. Това е абсолютно невярно. Името „Аллах” не се появява нито веднъж, нито в Стария, нито в Новия завет. Единственият път, в който Бог се споменава по име в Стария завет е като ЙАХВЕ (което означава „Който е“) или като съкращението ЙАХ. (Моля забележете, че „Йехова” не е библейското име на Бога, а е нарочно „създадено” от евреите, които се боят да произнасят Свещеното Име като комбинират съгласните ЙХВХ с гласни от Адонай, което означава „Господ”.)

Думата алах съществува в еврейския език, но не е собствено име и не се отнася до Бог. Има три главни значения: а) проклинам, кълна се или заклевам; б) скърбя (плача); и в) ставам, възкачвам се, катеря се, отивам си, скачам и т. н. Неоспорим факт е, че АЛЛАХ не се появява нито веднъж като име на Бог, дори и на човек в еврейските писания. Няма дума „алах” или „аллах” в еврейските Писания. Тя е била просто непозната в библейския свят. И следователно твърдението, че „Аллах” е името на Бога в Библията, е без никакво основание. Бог винаги е бил познат като Йахве или, по-рядко, със съкращението Йах.

Мюсюлмански учени са отишли далече в опита си да докажат, че арабският „Аллах” е всъщност същия като еврейския „Елоах”, което не е собствено име и просто се превежда като „Бог”. Думите „Ел” и „Елохим” се превеждат по същия начин и се срещат много повече пъти, отколкото Елоах и могат да се използват или да означават истинския Бог, езически божества, идоли, а дори и човешки съдии. Именно поради тази причина съм чувал мюсюлмански апологети да стават раздразнителни, когато други мюсюлмани говорят за „Бог” вместо за „Аллах”, тъй като думата „Бог” може да се употреби за бога на всяка друга религия. Те признават, че Аллах е собствено име, което отличава бога на мюсюлманите от Бога на евреите и християните, или боговете на индусите и други. „Елоах”, при всички случаи е производна на „Ел” и множественото число „Елохим”, което не се и доближава по звучене до „Аллах”. Няма да намерите много (ако изобщо има такива) мюсюлмани, които да твърдят, че се покланят на еврейския „Елоах“ – единственият случай, при който се опитват да направят някаква връзка е, когато се опитват да привлечат юдеи и християни към исляма. Едва ли някой мюсюлманин би повярвал, че съм се обърнал към исляма, ако изповядам, че „Елоах” е моят Бог и че Мохамед е неговият пророк!

Има и друга производна на „Ел” за „Бог” в Стария завет, която звучи подобно на Аллах и тя е Елах. Тя се използва единствено от пророците Ездра, Даниил и веднъж от Еремия. И отново това не е собствено име и всъщност означава „дъб” и в този смисъл е използвано от езичниците като титла за трите им божества, т. е. идоли. Съмнявам се дали мюсюлманите биха искали техния Аллах да се оприличи на идол.

Дори и да бяха прави мюсюлманите за „Елоах” (което фактите категорично отричат), ние ще се изправим пред проблема, че Бог има две собствени имена – Йахве и Елоах/Аллах – което противоречи на свидетелството на самия Бог в Стария завет, че е познат само като Йахве.

Името Йахве е осветено завинаги в третата заповед:

„Не изговаряй напразно името на Господа (Yahweh) твоя Бог [Елохим]” (Изход 20:7).

Думата „напразно” е еврейската шоау, което означава „да се втурна, да нанеса опустошение, безполезност или разрушение”. С други думи, това е Святото Име над всички други имена. Това име не трябва да се хули (Левит 24:16) или осквернява. Трябва да се отнасяме към него с почтително страхопочитание, тъй като то е същността на Истинския Бог.

Библията ни учи от кора до кора, че истинското име на Бога, Йахве, е жизненоважно за спасението. То се споменава още в началото на Библията и се използва до края. Йахве е Творецът, Който „създаде земята и небесата” (Битие 2:4).

Името на Истинския Бог се съдържа в името на Исус. Повечето християни не знаят, че „Исус” не е истинското име на Христос. Ако попитате някой от новозаветните времена кой е бил „Исус”, никой няма да знае. Ако попитате Мария (Мириам) дали тя е имала син, наречен „Исус”, тя ще ви гледа недоумяващо. Синът на Мария не е бил наречен „Исус”, а Йешуа (Yahshua).

Исус е гръцка дума. Буквата „И” не съществува в еврейския език. И все пак Гавраил казал на Мария/Мириам, че името на Месията, което е дадено от Самия Всемогъщ Бог, има специално значение. То има точно значение от пророческа гледна точка. Гавраил казва, че Той ще приеме това Име, защото „ще спаси народа Си от греховете им”. Всеки еврейски учен ще ви каже, че Името, дадено чрез Гавраил, е Йешуа или Йах’шуа. Буквално преведено това означава „Йах спасява” – помнете, че Йах е съкращение на Йахве.

Виждате, истинското Име на Бога е било запазено в името на Месията, защото именно Йах/Йахве – е, Който спасява. Името на „Исус“ е „ЙАХВЕ СПАСЯВА”.

Писанията са последователни не само в опазване на истинското име на Бога, Йахве, навсякъде, но и във вмъкване на Свещеното име в Месията също. Това не е случайно, то има огромно пророческо значение. Милиони вярващи използват правилното име на Исус, Йах’шуа, за да бъдат верни на Писанията. Аз съм един от тях.

 Каква връзка има това с нашата дискусия за Аллах? Причината, поради която прекарах толкова време, за да разбера Библейското име на Бога, е да покажа ясно и категорично, че то е известно като Йахве от началото на времето. И макар да има някакви повърхности прилики като звучене с арабската дума „Аллах”, значението и историческият произход са съвсем, съвсем различни.