Здравейте Възлюбени в Господа!

Толкова дълго време не съм ви писала за състоянието на сина ми Живко и много от вас ме молят да пиша за продължаване на молитвата.

Аз нямам сили и време да пиша, просто съм толкова уморена от живота и всичко, което се случва, въпреки че Бог се намесва във всяка ситуация.

Благодаря ви за молитвите и ви моля да продължим да се молим за съвършено изцеление, освобождение и спасение на Живко!

Той наистина е по-добре и се възстановява, но още не може да говори и да ходи – започна поне сам да движи инвалидната количка в къщи, да произнася някои думи и буква по буква прави дума. Работят специалисти с него и в къщи се занимава съпругата му с него, но просто е трудно и бавно.

Дишането му се подобрява, уринирането му е прекалено трудно и невъзможно, но по голяма нужда започна в повечето случаи да си казва и да ходи сам на тоалетната чиния, но все още е на памперси. Той няма координация, вестибуларния апарат е много нарушен.

Той започна да преглъща храна и вода през устата и свалихме сондата от стомаха му, вече се опитва и сам да се храни понякога, но му е още много трудно.

Всички наши неприятели Бог прогони от дома ни, но сега останаха Живко и съпругата му сами и се чувстват много изоставени, чувстват се самотни, много им е скучно. Молим се за Богобоязливи приятели на Живко и семейството му. Дъщерите му са в тийнейджърска възраст – 7 и 8 клас – Вики и Деси и за тях е доста труден този начин на живот, тъй като майка им не работи, баща им е на легло.

Бог да ви благослови преизобилно!

С уважение – Снежана