Здравейте пасторе и Наси,  ·Вече една седмица, откакто си тръгнахте от нас, а ние все още сме под влиянието и емоцията на вашето  присъствие. Снощи бяхме на църква в Рупите и всеки имаше да каже нещо, какво Бог е направил за него. Брат Митко свидетелства, че това , което се е движело в стомаха му и му  причиняваше болка, вече го няма. Соня, съпругата му, в неделя не е спряла да говори на езици, каквото и друго да е правила. Те  и двамата бяха много радостни, просто много щастливи. Жулиета каза, че когато е излизала напред да се молите за кръщение в Святия Дух, не е усещала как ходи, струвало й се е, че лети във въздуха. Две неща ми направиха силно впечатление. Едното, което ме накара да  се замисля, е, че на всеки му е останало още едно нещо, с което трябва да се пребори и второто, което ме изненада приятно, но не ме учуди е свидетелството на Соня. Тя каза, че когато е влезнала миналият петък в църквата, вие с Наси вече бяхте там, но службата все още не бе започнала, на Соня й е прилошало, започнало е да й се вие свят, да й се повръща и след това оригнала, нали не много приятни думи, но получила освобождение още преди службата, явно демоните не могат да понасят присъствието ви и напускат, и след това при молитвата получи и кръщението със Святия Дух. Слава да бъде на Бог! И другото нещо, което мен лично много ме зарадва бе, че доведоха едно възрастно семейство, пак от с. Старчево, но си личеше , че имаха жажда за Бога. Разбирате ли, слепите започват да проглеждат. Слава да бъде на господ Исус Христос! Бог да ви благослови и да продължава да ви употребява навсякъде където и да отидете, "за да отваряте очите на слепите, да освобождавате пленниците от затвора и седящите в мрак от тъмницата." Благословен да бъде Бог!