Римляни 13:11;14 „И това вършете като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. Нощта премина, а денят наближи; и тъй, нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.”

Това послание е писано от Апостол Павел векове преди ние да се родим. Времето на създаване се приема от 56 до 58 г. Павел посещава града за втори път по време на неговото трето мисионерско пътуване. Как ли са приемали думите на апостола незаписаните имена на човеци, които тогава са били части на тялото Христово? В различните епохи и времена това послание е давало насърчение на хилядите хора приемали спасението, като дар от небето посредством жертвата на Божието агне Исус Христос. Апостола настоява всички да се събудят от сън, понеже спасението е много по близо до всеки един от нас сега, отколкото преди да повярваме и приемем Христос за спасител на живота си. Какво ли значат тези думи, че спасението е толкова близо? Днес ние сме свидетели на това, че все още животът на планетата земя продължава, а това слово продължава да звучи също толкова адекватно, колкото и по времето на апостол Павел. Тук не е важно времето, а часът. Вижте го; „Часът е вече настанал.” Това ми говори, че за всеки един от нас, има час, в който ни е определено да се събудим от сън. Нека да ви кажа какво ми показа днес Святия Дух. Ще ви задам следния лесен въпрос. Кога сънува човек? Разбира се, че дадохте правилен отговор дори без да се замисляте. Защото всички имат сънища само когато спят, като счетем, че по голямата част от населението прави това нощем. Всички знаем, че сънят не е реалност, а илюзия. Перифразирането на нощта, като преминаващо време не е случайна. Това е мракът и слепотата, който имахме и държахме в живота си непознавайки спасението. Прави ми впечатление, че това е период от време, които преминава. Много хора днес на тази земя са духовно мъртво само защото мислят, че винаги трябва да правят това, което вече правят и то може да продължи цял живот. Ето къде е силата на спасението донасяща светлината на Господа в сърцето ни. Исус бе призван и помазан от Отец, за да отвори очите на слепите; „Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните; Да проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени; Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.” Исая 61:1 Кажете на хората в този свят, че нощта премина и денят наближи. Днес спасението е толкова близо само трябва да се протегне човек и да го грабне. През деня скъпи братя и сестри няма сънища, няма илюзии. Всичко, което виждаме и приемаме е истина, която ни освобождава и ни води в друг живот. Още един въпрос. Как се обличате нощем, когато спите? Колко от вас си обличат най-скъпите дрехи, за да изглеждат добре нощем! Не вярвам, че е удобно за жена да си ляга с балната рокля или мъж да му е удобно да спи с фрак например. Не това не е така. Вие си имате специалните дрехи за това, а всички поне в последните векове ги наричат пижами. Дрехите за през деня са други и когато ги обличате вие искате да изглеждате добре за през деня и за пред хората. Никой не тръгва по пижама за центъра на града освен, ако не излиза от някоя болница или не отива към такава. Затова и апостола казва; „Облечете се с Господа Исуса Христа” Крайно време е църквата да се облече с Господа и да не ходи гола за срам и съблазън в този свят. Оръжието на светлината, което имаме днес е сам Исус. Да се облечем с Господа това означава да го направим неразделна част от нашият живот. Всъщност, за да ме разберете правилно, какво искам да кажа, нека го кажа така. Когато вие отивате някъде, където има повече хора вие се обличате прилично и вие не сваляте дрехите си просто ей така без причина само защото ви е омръзнало да ги носите върху вас. Вие правите това почти импулсивно, без да се замисляте дори. Това е част от вашето ежедневие. Вие не се насилвате, за да останете с дрехите си на гърба те просто са там. Ето това трябва да правим всеки ден. Да ходим с Христа толкова естествено колкото ежедневното обличане на дрехи. Да не ни омръзва да ходим и да се обличаме в светлите одежди на правдата. Светлината не е само дреха, с която трябва да ходим, тя е и оръжие срещу сатана и неговата армия. Това е дрехата, която ще ви пази от препъване в мрака и няма да ви позволи да паднете в някоя пропаст или капан уж така ненадейно. Помнете, че капаните и клопките, в които се озовавате понякога не са просто ей така поставени там. Някой се е погрижил да ги има точно когато минавате по пътя, а това не е Бог. Цар Давид се моли пред Бог; „Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.” Псалми 141:9

Ще се моля Бог да ви пази от клопките на сатана, а вие облечете светлината като дреха в живота си и нека Христос ви води по своя път към вечен живот. Амин!

Благославям ви днес църква, обичам ви в името на Исус

Пастор Васил Петров